Случайно закъснение спасява царя от ада в „Св. Неделя“
Случайно закъснение избавя царя от пъкъла в „ Св. Неделя “. След трагичната за България Първа международна война и последвалия Ньойски контракт, който я окастря като с балтия, стотици хиляди бежанци от Тракия, Беломорска и Вардарска Македония търсят избавление в майката татковина.
Настъпват апетит и неодобрение. Народът олевява и търси отговорност от виновниците за тежненията си. В болшевишка Русия Ленин и почитателите му пожелават посредством протести и принуждение да се откри руска власт из цяла Европа. В Москва е учреден Коминтернът.
В България през 1923 година изцяло легалната към момента Българска комунистическа партия подвига така наречен Септемврийско въстание, което е потушено. Българска комунистическа партия е неразрешена от съда и минава в конспиративност. Започват арести на комунисти и леви земеделци. Ултралявото крило в Българска комунистическа партия взема решение да отвърне с ново принуждение и следвайки сляпо напътствията на Коминтерна от Москва, пристъпва към реализацията на демоничен проект. Първо да бъде убита високопоставена персона. За „ цел “ е набелязан запасният военачалник Константин Георгиев, ръководител на Демократическия сговор в София, народен представител, човек с положително име в обществото. За опелото на генерала в катедралата „ Света Неделя “ приготвят взривяването й, като се чака под купола да се намират царят, политическият и военният хайлайф. Така властта би трябвало да бъде обезглавена и да се основат условия за завладяване на властта от комунистическата партия.
Вечерта на 14 април 1925 година е убит военачалник Георгиев покрай дома му в градинката при църквата „ Св. Седмочисленици “, където той разхожда внучката си. Същия ден сутринта в прохода Арабаконак анархокомунисти правят нападение против автомобила с цар Борис III. Той съумява да се избави, само че умират двама от неговите спътници – проф. Делчо Илчев – ентомолог на царския музей по естествени науки, и Петър Котев – основният дворцов ловджия. Опелото на военачалник Георгиев е планувано за 16 април в 15 часа в катедралата „ Св. Неделя “. Поканени са висши военни, министър-председателят Александър Цанков, всички министри, поканен е самият цар Борис III. Той изважда шанс и оцелява – отива на погребението на Петър Котев в с. Бели Искър, Самоковско, и закъснява с 15 минути за опелото на генерала. Предварително клисарят на църквата Петър Задгорски съумява да качи на тавана под купола 25 кг гърмеж, сандък с пирони и сярна киселина за обгазяване!
На Велики четвъртък, 16 април 1925 година, в 15,20 часа клисарят Задгорски се качва на тавана, почуква на вратата три пъти, какъвто е уговореният знак, и тогава Никола Петрини възпламенява фитила. Експлозивът се взривява, а над черквата се издига черен облак. Главният купол се срутва, под отломките умират 134 души, ранените са повече от 500. По-късно от раните си умират още и общо жертвите доближават 223. Сред тях висши военни, политици, общественици, само че и доста дами и деца. Убити са 13 генерали – повече, в сравнение с във всички войни, които България е водила преди този момент, 15 полковници, 6 подполковници, доста други офицери, столичният кмет Паскал Паскалев, видни общественици и доста елементарни жители.
Организатори на пъкления атентат са Петър Абаджиев, Коста Янков – племенник на Райна Княгиня и шурей на Димитър Благоев, Иван Минков, Марко Фридман, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Георги Коев. Непосредствени причинители са Петър Абаджиев, Николай Петрини и клисарят на храма Петър Задгорски.
Главният редактор на в. „ Пряпорец “ Владимир Такев оставя своето удостоверение за този ден. Той е и народен представител, подпредседател на XXII нормално национално заседание:
Чакайки шествието, аз забелязах против мен под северната артика другаря ми Григор Василев. Напуснах мястото си и отидох при него. Застанах под високия амвон и се опрях на неговата колона. Това пренасяне, напълно инцидентно, ме избави от неизбежната гибел. Шествието дойде, ковчегът с тялото на починалия военачалник Георгиев се носеше от неговите приятели, сред които министърът на вътрешните работи военачалник Иван Русев и военният министър военачалник Иван Вълков. Владиката Стефан се качи на трона и стартира да чете Евангелието на Йоан.
Земята потрепери, късчета от стъкло ме удариха в лицето, храмът се изгуби от очите ми, всичко незабавно замря… Движейки се полунаведен, усещах, че стъпвам върху купища отломки и трупове под тях. Срутването на една част от свода и откриването на купола осветиха малко вътрешността на църквата, въздухът се разреди и дишането стана по-леко. Когато излязохме вън, бяхме безусловно засипани с пепел. Дрехите ми бяха окървавени, по лицето ми течеше кръв. Отправих се към близката аптека на Немски, където лекар Чавов посрещаше ранените и с огромна грижа даваше първа здравна помощ. След една инжекция срещу тетанус прекарах нощта в спокоен и бездънен сън. Сутринта се качих на автомобил и се насочих за Александровската болница. Там бяха отнесени всички мъртви и огромна част от ранените. Три огромни стаи в моргата бяха претъпкани с трупове. Първото лице, което видях, бе моят приятел Паскал Паскалев, кметът на София.
Съпругата на заслужилия водач на Втора войска военачалник Георги Тодоров с раздрани облекла бе сложена до вратата. В тая стая бе и хубавият, грациозен и талантлив офицер от Генералния щаб подполковник Евлоги Тодоров. Всички починаха там.
Два дни наред по десетки мъртъвци се отнасяха на гробищата. И всеки ден все нови жертви, все нови гробове се откриваха, тъй като огромна част от ранените измряха в тия дни на неописуеми мъчения… “
Една част от атентаторите – Петър Абаджиев, Николай Петрини и Димитър Златарев, съумяват да избягат през Югославия в Съветския съюз. Клисарят Задгорски самичък се предава на полицията и прави цялостни признания. Ръководителите на Военния отдел Коста Янков и Иван Минков са обградени в квартирата им. В завързалата се с полицията престрелка Янков е убит, а Минков се самоубива.
На провелия се при започване на май развой в казармите на Четвърти полк на гибел са наказани Петър Задгорски, Георги Коев, чийто дом е употребен за явочна квартира, и Марко Фридман – един от ръководителите на Военния отдел на Българска комунистическа партия. Задочно са наказани и Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски. Задгорски, Фридман и Георги Коев са обществено обесени на 27 май 1925 година
Храмът е възобновен по план на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Осветен е публично на 7 април 1933 г.
Настъпват апетит и неодобрение. Народът олевява и търси отговорност от виновниците за тежненията си. В болшевишка Русия Ленин и почитателите му пожелават посредством протести и принуждение да се откри руска власт из цяла Европа. В Москва е учреден Коминтернът.
В България през 1923 година изцяло легалната към момента Българска комунистическа партия подвига така наречен Септемврийско въстание, което е потушено. Българска комунистическа партия е неразрешена от съда и минава в конспиративност. Започват арести на комунисти и леви земеделци. Ултралявото крило в Българска комунистическа партия взема решение да отвърне с ново принуждение и следвайки сляпо напътствията на Коминтерна от Москва, пристъпва към реализацията на демоничен проект. Първо да бъде убита високопоставена персона. За „ цел “ е набелязан запасният военачалник Константин Георгиев, ръководител на Демократическия сговор в София, народен представител, човек с положително име в обществото. За опелото на генерала в катедралата „ Света Неделя “ приготвят взривяването й, като се чака под купола да се намират царят, политическият и военният хайлайф. Така властта би трябвало да бъде обезглавена и да се основат условия за завладяване на властта от комунистическата партия.
Вечерта на 14 април 1925 година е убит военачалник Георгиев покрай дома му в градинката при църквата „ Св. Седмочисленици “, където той разхожда внучката си. Същия ден сутринта в прохода Арабаконак анархокомунисти правят нападение против автомобила с цар Борис III. Той съумява да се избави, само че умират двама от неговите спътници – проф. Делчо Илчев – ентомолог на царския музей по естествени науки, и Петър Котев – основният дворцов ловджия. Опелото на военачалник Георгиев е планувано за 16 април в 15 часа в катедралата „ Св. Неделя “. Поканени са висши военни, министър-председателят Александър Цанков, всички министри, поканен е самият цар Борис III. Той изважда шанс и оцелява – отива на погребението на Петър Котев в с. Бели Искър, Самоковско, и закъснява с 15 минути за опелото на генерала. Предварително клисарят на църквата Петър Задгорски съумява да качи на тавана под купола 25 кг гърмеж, сандък с пирони и сярна киселина за обгазяване!
На Велики четвъртък, 16 април 1925 година, в 15,20 часа клисарят Задгорски се качва на тавана, почуква на вратата три пъти, какъвто е уговореният знак, и тогава Никола Петрини възпламенява фитила. Експлозивът се взривява, а над черквата се издига черен облак. Главният купол се срутва, под отломките умират 134 души, ранените са повече от 500. По-късно от раните си умират още и общо жертвите доближават 223. Сред тях висши военни, политици, общественици, само че и доста дами и деца. Убити са 13 генерали – повече, в сравнение с във всички войни, които България е водила преди този момент, 15 полковници, 6 подполковници, доста други офицери, столичният кмет Паскал Паскалев, видни общественици и доста елементарни жители.
Организатори на пъкления атентат са Петър Абаджиев, Коста Янков – племенник на Райна Княгиня и шурей на Димитър Благоев, Иван Минков, Марко Фридман, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Георги Коев. Непосредствени причинители са Петър Абаджиев, Николай Петрини и клисарят на храма Петър Задгорски.
Главният редактор на в. „ Пряпорец “ Владимир Такев оставя своето удостоверение за този ден. Той е и народен представител, подпредседател на XXII нормално национално заседание:
Чакайки шествието, аз забелязах против мен под северната артика другаря ми Григор Василев. Напуснах мястото си и отидох при него. Застанах под високия амвон и се опрях на неговата колона. Това пренасяне, напълно инцидентно, ме избави от неизбежната гибел. Шествието дойде, ковчегът с тялото на починалия военачалник Георгиев се носеше от неговите приятели, сред които министърът на вътрешните работи военачалник Иван Русев и военният министър военачалник Иван Вълков. Владиката Стефан се качи на трона и стартира да чете Евангелието на Йоан.
Земята потрепери, късчета от стъкло ме удариха в лицето, храмът се изгуби от очите ми, всичко незабавно замря… Движейки се полунаведен, усещах, че стъпвам върху купища отломки и трупове под тях. Срутването на една част от свода и откриването на купола осветиха малко вътрешността на църквата, въздухът се разреди и дишането стана по-леко. Когато излязохме вън, бяхме безусловно засипани с пепел. Дрехите ми бяха окървавени, по лицето ми течеше кръв. Отправих се към близката аптека на Немски, където лекар Чавов посрещаше ранените и с огромна грижа даваше първа здравна помощ. След една инжекция срещу тетанус прекарах нощта в спокоен и бездънен сън. Сутринта се качих на автомобил и се насочих за Александровската болница. Там бяха отнесени всички мъртви и огромна част от ранените. Три огромни стаи в моргата бяха претъпкани с трупове. Първото лице, което видях, бе моят приятел Паскал Паскалев, кметът на София.
Съпругата на заслужилия водач на Втора войска военачалник Георги Тодоров с раздрани облекла бе сложена до вратата. В тая стая бе и хубавият, грациозен и талантлив офицер от Генералния щаб подполковник Евлоги Тодоров. Всички починаха там.
Два дни наред по десетки мъртъвци се отнасяха на гробищата. И всеки ден все нови жертви, все нови гробове се откриваха, тъй като огромна част от ранените измряха в тия дни на неописуеми мъчения… “
Една част от атентаторите – Петър Абаджиев, Николай Петрини и Димитър Златарев, съумяват да избягат през Югославия в Съветския съюз. Клисарят Задгорски самичък се предава на полицията и прави цялостни признания. Ръководителите на Военния отдел Коста Янков и Иван Минков са обградени в квартирата им. В завързалата се с полицията престрелка Янков е убит, а Минков се самоубива.
На провелия се при започване на май развой в казармите на Четвърти полк на гибел са наказани Петър Задгорски, Георги Коев, чийто дом е употребен за явочна квартира, и Марко Фридман – един от ръководителите на Военния отдел на Българска комунистическа партия. Задочно са наказани и Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски. Задгорски, Фридман и Георги Коев са обществено обесени на 27 май 1925 година
Храмът е възобновен по план на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Осветен е публично на 7 април 1933 г.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ